ВР. СОКОЛИЦА

Намира се край Смолян

1. Млада жена с пеленаче се приютила в подножието на върха, за да се опази от турците. Но те я открили. Оставила рожбата си, а тя се качила на върха и се хвърлила. Душата й литнала като сокол, а детски плач и до днес оглася върха.
2. По време на османското нашествие под скалата били съсечени млада жена и невръстното й дете. Жената отказала да издаде мъжа си и неговите другари, закрилници на българите.

СМОЛЯНСКИТЕ ЕЗЕРА
И ИЗВОРЪТ ХУБЧА

Намира се на северозапад от гр. Смолян

В района на езерото овчар от Левочево пасял стадата си. Един ден от езерото излезнал черен овен, който се присъединил към стадото, а след това се върнал отново в езерото. Стадото го последвало. За да го спре овчарят хвърлил след него гегата си, която потънала в езерото. Един ден неговата годеница, която била ходила на извора Хубча, донесла намерената там гега. От тогава се разчуло, че едно от смолянските езера извира от Хубча.

СМОЛЯНСКИ ВОДОПАД
(САЛИХАГОВАТА УРВА)

Кв. Средок, гр. Смолян

Народната памет свързва водопада с раздаването на правосъдие от смолянския управител Салих ага.

М. ЧЕРНОКА

Укрепление южно от крепостта Калето

В тази местност в годините на чумната епидемия се криели смолянчани.

ПЕПАЛСКИ МОСТ, ПЕПАЛСКА МАХАЛА,
БРАЛОТО

кв. Райково

Когато славяните се заселили по тези земи, съобразявайки се със начина си на живот започнали да изсичат боровите гори. Само една величествена ела била много трудно повалена. От нея излязла една чудно хубава жена. В ръцете си тя държала мъжка рожба, на която пеела приспивна песен: ”Нани, пепи Райко!”

Жената отминала, но след нея бликнал извор, Бралото, който и до днес извира.

Бил изграден каменен мост, наречен Пепалски, чието име било взето от песента й – “пепи”, а махалата отвъд моста носи наименованието Пепалска. Според тази легенда и името на селото, което било създадено тук, също било заимствано от песента й – Райково от Райко.

КЪРВАВАТА СТЕНА

Край кв. Устово

Преданието разказва, че тази стена е обагрена от кръвта на млади устовски девойки и невести, хвърлили се от нея, за да запазят вярата и честта си.

СКАЛА МОМАТА

Намира се на около километър от с. Широка лъка край шосето за с. Върбово

Легендата я свързва с красивата родопска девойка Каня. По време на масовото помохамеданчване, за да спаси честта и вярата си, тя се изкачила на високата скала и се помолила Бог да я превърне в камък. Пред смаяните погледи на поробителите тя се вкаменила. От тогава й останало името – Каня Яковерска.

ДЕЛИСТОИЛОВА СКАЧО

Намира се близо до в. Перелик

Населението от широколъшките села свързват името на скалата с гибелта на комитата Дели Стоил. Той грабел на ред и бедни и богати. Пред блясъка на златото загубвал човешкия си облик. Затривал домове, подлагал на нечовешки мъки хората. Но накрая попаднал в ръцете на мъчени и ограбени от него селяни, които го хвърлили от скалата, която от тогава носи неговото име.

РАДИНА ПЕЩЕРА

Намира се край с. Гела. Наречена е на името на местната невеста Рада.

Било време, когато турците събирали кръвния данък по тези земи. На мегдана трябвало да се съберат всички момчета на възраст между 6 и 8 години. В тази група попадало и момчето на Рада. Поискала съвет от игумена на Гелския манастир как да спаси чедото си. Той я посъветвал да го осакати, защото сакатите деца не ги вземат за еничари.

Сърце не дало на Рада да осакати детето си. Останала й надеждата, че може и да спаси сина си.

На сутринта отишла на мегдана заедно с игумена. В турчин, който оглеждал момчетата, игуменът разпознал Радиния брат – Стоян. Проблеснала надежда, че може да го умилостиви като му напомнил, че е българин и момчето, което иска да вземе е племенника му, единственото дете на неговата сестра. Турчинът не се вслушал в думите на отчето и го посякъл.

Радиният син бил отведен, а болните и сакати деца върнали.

Рада полудяла от скръб по единственото си чедо. Затворила се в една пещера край селището, където умряла. От тогава тази пещера се нарича Радината пещера .

ПЕЩЕРА ЛЕДНИЦАТА

Разположена в подножието на Широколъшки снежник.

Името й се свързва с широколъшката девойка Маруда, отвлечена от юруците. Тя успяла да убие един от похитителите си и за да се спаси от останалите се скрила в пещерата.От тогава никой не чул нищо за девойката.

М. ЛЮЛКАТА

Възвишение с формата на пресечен конус, намиращо се на юг от с. Широка лъка, между реките Въча и притока й Луковица.

Това била гориста местност, обитавана само от диви зверове. Веднъж обаче идващите тук през деня овчари със стадата си видели самодива, която вързала в гъсталака люлка с дете. От тук и местността била наречена Люлката.

МОМИНА ВОДА

Намира се край с. Момчиловци

Изворът носи името на момчиловската мома Росица, която била отвлечена от синът на турски ага. По пътя тя успяла да го убие. Смелата девойка била наказана със смърт. От мястото където издъхнала бликнал извор.

ВР. ВРАПОВО

Намира се на запад от с. Петково

Според легендата под върха е имало изворова вода, която се преливала в три едно под друго резервоарчета и след това изчезвала в земята. Местността до извора се наричала “Чорквата”. Някога това място е било обитавано и е имало черква. До черквата е имало римска крепост, камъните за построяването на която били носени на ръка.

КРАЛЮВ КАМЪК

Намира се отдясно на пътя кв. Райково – с. Чокманово

Според легендата от там се хвърля тежко раненият Кралю войвода. Неговата чета най-напред действала в Хасковския край, но била принудена да напусне полето и да се установи в сърцето на Родопите. Тя се превърнала в закрилница на родопските българи.

След тежко сражение четниците били избити, войводата им, за да не попадне в ръцете на турците, решава да се хвърли от високия хребет. Изправил се пред насочените към него дула и изчезнал в бездната. Никой не разбрал, че Кральо войвода се хвърлил. Срутените камъни го затрупали, сякаш да го защитят от скверна ръка.

Преданието разказва, че при пълнолуние Кральо се възправял отнова на камъка, едър и величествен, загледан в родната земя. Този връх е наречен от родопчани Кральов камък.

ИЗВОР ПЕРИНГА

Намира си край с. Момчиловци

Легендата свързва името на извора със смъртта на двамата влюбени Нига и Тунчо, които предпочели да се хвърлят в пропастта, за да спасят любовта си. На лобното им място бликнали два извора, наречени на тяхно име.

М. ИНОГЛОВО

Намира се на 13 км северозападно от с. Славейно

Местността е свързана с далечното минало и особено с изпълнените с героизъм и трагедия години на ХІV в. Името на местността според някои има турски произход – от ”Ени-ага”, което означава нов господар. По предание жителите на с. Славейно помнят, че цялата покрайнина била подарена на върбинския юрук Мустафа от султана като благодарност за неговите големи военни заслуги към държавата.
Средищното положение на Иноглово го правят през Средновековието район, в който от рано закипял обществен живот. От разказите и преданията, от имената на местностите и от многото веществени паметници става ясно, че в Иноглово е имало голямо селище. По-скоро то се е състояло от четири отделни центрове, свързани с обединителни звена с обществено значение. Такива обединителни звена били “Манастирът”, няколко черкви и параклиси.
Старото селище в Иноглово е съществувало до 1373 г., когато става жертва на жестоко турско нашествие. Начело на турския отряд стоял Енихан Баба. Завоевателите срещнали упоритата съпротива на местните българи. Народното предание говори, че една от най-големите битки станала местността между Каракулас и Чил тепе. Краят на Иноглово ще трябва да се търси след тази битка.
Топонимията свързва местности, като Чил тепе и Енихан Баба с исторически личности от ХІV в. Названието на Чил тепе се свързва с името на местния войвода Момчил (Чило- Чил), а Това на Енихан Баба произлиза от името на предводителя на турския отряд, намерил смъртта си в това сражение.
Местността Кудата се свързва с името на последния жител на селото след неговото опожаряване – Кудьо.
След битката при него намира подслон един ранен боец, останал известен като Куцото. Двамата се заселват в местност над с. Славейно, наречена по-късно Куцоското.