|
|
Агушеви конаци – с. Черешево
Архитектурен и художествен паметник с национално значение
Туристически достъп: има 1. Матеев, М. Среднородопски конаци, 2004 Чифлишки ансамбъл, строен през първата половина на ХІХ в. Частна собственост. |
Пампорова къща – гр. Смолян
Архитектурен паметник с местно значение Туристически достъп: има 1. Тонев, Л. Народната архитектура в Родопския край, С. 1959
Построена през 1886 г. от Райчо Хаджибелев-Пампора. Сградата показва един от най-интересните етапи от развитието на двойната родопска къща.
Частна собственост. |
Згуровски конак – с. Широка лъка
Архитектурен паметник с национално значение Туристически достъп: има 1. Матеев, М. Пловдив – столица на българския барок, 2004
Строен през 1853 г. В него е експонирана етнографска музейна сбирка. |
Владишка къща – с. Широка лъка
Архитектурен паметник с местно значение Туристически достъп: има
1. Тонев, Л. Народната архитектура в Родопския край в: Родопска експедиция. 1953, С., 1959
Строена през 1892 г. Частна собственост. |
Григоровата къща – с. Широка лъка
Архитектурен паметник с местно значение Туристически достъп: има
1. Матеев, М. Пловдив – столица на българския барок. 2003, с. 407, 410-411
2. НА-ИМ Смолян, ф НПК, а.е. 395
Строена през 1872 г.
Частна собственост. |
Пангалова къща – гр. Смолян, кв. Райково
Архитектурен и художествен паметник с национално значение Туристически достъп: има
1. Генчев, Н. Българско възраждане. С., 1978, с. 123
2. Матеев, М. Пловдив – столица на българския барок. 2003
Типичен пример за родопската възрожденска архитектура. Строена през 1856-1860 г. от Уста Харит Кисьов за Вълчо Пангалов.
Реституирана през 1998 г. |
Хаджичонева къща – гр. Смолян, кв. Устово
Архитектурен паметник с местно значение Туристически достъп: има
1. ДА-Смолян, ф 1291
Един от най-представителните образци на късно-възрожденска родопска къща. Построена през 1873 г. от Лазар х. Тодоров. В последствие преминава в наследство на Стою Щонов Хаджичонев – известен устовски търговец.
Общинска собственост. |
Алибеев конак – гр. Смолян, кв. Райково
Архитектурен паметник с местно значение Туристически достъп: има 1. Матеев, М. Среднородопски конаци, 2004
Един от големите запазени до днес конаци на среднородопските управници Дели бей и Али бей. Най-старата част е строена през 1780 г., а останалата част – през 1810 и 1885 г.
В момента се използва от Община Смолян за почивна база. |
Шакиров конак – гр. Смолян, кв. Райково
Архитектурен паметник с местно значение Туристически достъп: има 1. Матеев, М. Среднородпски конаци, 2004
Типичен пример за аристократично жилище. Повтаря Алибеевия конак, но в по-скромен размер. От първата половина на ХІХ в.
Частна собственост. |
Часовникова кула – с. Смилян
Туристически достъп: има
1. Тонев, Л. Народната архитектура в Родопския край в: Родопска експедиция 1953, С., 1959, с. 108, 113
По предание на местни жители е построена през 1814 г. от местния управник Хаджи Мустафа. При управлението на Андрей Ляпчев (1926-1931 г.) е ремонтиран часовниковия механизъм. Реставрация е извършена от НИПК – Пловдив през 1972 г. и 2005 г. по проект ”Красива България” |
Хаджийски конак – с. Буката
паметник с местно значение Туристически достъп: има
Стоянов, Б. Стара родопска архитектура, 1964 – худ. план и таванска рисувана украса – обр. 58; чертежи и таван над потона – обр. 59, скица фасада – обр. 71
В една от помещенията се помещава кметството на селото, а в друго – читалището. |
|
Архитектурно ядро – кв. Устово
В кв. Устово са декларира-ни 9 архитектурни паметника с предварителна категория ”местно значение”
Туристически достъп: има
1. Родопска експедиция 1953 г., С 1955, с. 100, 101
Архитектурните паметници са групирани в няколко групи: около църква “Св. Никола”– 3 обема, около църква “Успение Богородично” – 3 обема. Останалите са единични. |
Архитектурно ядро – с. Соколовци
Декларирани 27 архитектурни паметника с предварителна категория ”местно значение” и “в ансамбъл”
Туристически достъп: има
1. Родопска експедиция 1953 г., С., 1955, с. 113, 115 – Жайгарова, Люнчевска, Добриковска къщи
Групирани са в 4 групи:
– махала Горния край,
– Карастоянова махала,
– махала Средока и
– махала Долния край. |
Архитектурно ядро – с. Върбово
Декларирани 24 архитектурни паметника с предв. категория ”местно значение” и “в ансамбъл”
Трудно достъпен |
Архитектурно ядро – с. Левочево
Декларирани 29 архитектурни паметника с предв. категория ”местно значение” и “в ансамбъл”
Туристически достъп: има Включва няколко групи:
– Маджарова махала – 5 обема
– Долна махала – 6 обема
– Горна махала – 5 обема
– Буруджийска махала – 8 обема
– Пендовска махала – 5 обема |
Архитектурно ядро – с. Полковник Серафимово
Църковно-училищен ансамбъл
Декларирана е само църква “Св. Богородица” – паметник с “местно значение”
Туристически достъп: има
1. Родопска експедиция 1953 г., С., 1955, с. 108, 112
Църковно-училищен ансамбъл, Кунчевска махала, Туневска махала, Харитевска махала.
|
|
|