АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО
ЕДИНИЧНИ АРХИТЕКТУРНИ ПАМЕТНИЦИ

Агушеви конаци – с. Черешево

Архитектурен и художествен паметник с национално значение

Туристически достъп: има

1. Матеев, М. Среднородопски конаци, 2004

Чифлишки ансамбъл, строен през първата половина на ХІХ в.

Частна собственост.

Пампорова къща – гр. Смолян

Архитектурен паметник с местно значение

Туристически достъп: има

1. Тонев, Л. Народната архитектура в Родопския край, С. 1959

Построена през 1886 г. от Райчо Хаджибелев-Пампора. Сградата показва един от най-интересните етапи от развитието на двойната родопска къща.

Частна собственост.

Згуровски конак – с. Широка лъка

Архитектурен паметник с национално значение

Туристически достъп: има

1. Матеев, М. Пловдив – столица на българския барок, 2004

Строен през 1853 г. В него е експонирана етнографска музейна сбирка.

Владишка къща – с. Широка лъка

Архитектурен паметник с местно значение

Туристически достъп: има

1. Тонев, Л. Народната архитектура в Родопския край в: Родопска експедиция. 1953, С., 1959

Строена през 1892 г.

Частна собственост.

Григоровата къща – с. Широка лъка

Архитектурен паметник с местно значение

Туристически достъп: има

1. Матеев, М. Пловдив – столица на българския барок. 2003, с. 407, 410-411

2. НА-ИМ Смолян, ф НПК, а.е. 395

Строена през 1872 г.

Частна собственост.

Пангалова къща – гр. Смолян, кв. Райково

Архитектурен и художествен паметник с национално значение

Туристически достъп: има

1. Генчев, Н. Българско възраждане. С., 1978, с. 123

2. Матеев, М. Пловдив – столица на българския барок. 2003

Типичен пример за родопската възрожденска архитектура. Строена през 1856-1860 г. от Уста Харит Кисьов за Вълчо Пангалов.

Реституирана през 1998 г.

Хаджичонева къща – гр. Смолян, кв. Устово

Архитектурен паметник с местно значение

Туристически достъп: има

1. ДА-Смолян, ф 1291

Един от най-представителните образци на късно-възрожденска родопска къща. Построена през 1873 г. от Лазар х. Тодоров. В последствие преминава в наследство на Стою Щонов Хаджичонев – известен устовски търговец.

Общинска собственост.

Алибеев конак – гр. Смолян, кв. Райково

Архитектурен паметник с местно значение

Туристически достъп: има

1. Матеев, М. Среднородопски конаци, 2004

Един от големите запазени до днес конаци на среднородопските управници Дели бей и Али бей. Най-старата част е строена през 1780 г., а останалата част – през 1810 и 1885 г.

В момента се използва от Община Смолян за почивна база.

Шакиров конак – гр. Смолян, кв. Райково

Архитектурен паметник с местно значение

Туристически достъп: има

1. Матеев, М. Среднородпски конаци, 2004

Типичен пример за аристократично жилище. Повтаря Алибеевия конак, но в по-скромен размер. От първата половина на ХІХ в.

Частна собственост.

Часовникова кула – с. Смилян

Туристически достъп: има

1. Тонев, Л. Народната архитектура в Родопския край в: Родопска експедиция 1953, С., 1959, с. 108, 113

По предание на местни жители е построена през 1814 г. от местния управник Хаджи Мустафа. При управлението на Андрей Ляпчев (1926-1931 г.) е ремонтиран часовниковия механизъм. Реставрация е извършена от НИПК – Пловдив през 1972 г. и 2005 г. по проект ”Красива България”

Хаджийски конак – с. Буката

паметник с местно значение

Туристически достъп: има

Стоянов, Б. Стара родопска архитектура, 1964 – худ. план и таванска рисувана украса – обр. 58; чертежи и таван над потона – обр. 59, скица фасада – обр. 71

В една от помещенията се помещава кметството на селото, а в друго – читалището.

АРХИТЕКТУРНИ ЯДРА

Архитектурно ядро – кв. Устово

В кв. Устово са декларира-ни 9 архитектурни паметника с предварителна категория ”местно значение”

Туристически достъп: има

1. Родопска експедиция 1953 г., С 1955, с. 100, 101

Архитектурните паметници са групирани в няколко групи: около църква “Св. Никола”– 3 обема, около църква “Успение Богородично” – 3 обема. Останалите са единични.

Архитектурно ядро – с. Соколовци

Декларирани 27 архитектурни паметника с предварителна категория ”местно значение” и “в ансамбъл”

Туристически достъп: има

1. Родопска експедиция 1953 г., С., 1955, с. 113, 115 – Жайгарова, Люнчевска, Добриковска къщи

Групирани са в 4 групи:
– махала Горния край,
– Карастоянова махала,
– махала Средока и
– махала Долния край.

Архитектурно ядро – с. Върбово

Декларирани 24 архитектурни паметника с предв. категория ”местно значение” и “в ансамбъл”

Трудно достъпен

Архитектурно ядро – с. Левочево

Декларирани 29 архитектурни паметника с предв. категория ”местно значение” и “в ансамбъл”

Туристически достъп: има

Включва няколко групи:
– Маджарова махала – 5 обема
– Долна махала – 6 обема
– Горна махала – 5 обема
– Буруджийска махала – 8 обема
– Пендовска махала – 5 обема

Архитектурно ядро – с. Полковник Серафимово

Църковно-училищен ансамбъл

Декларирана е само църква “Св. Богородица” – паметник с “местно значение”

Туристически достъп: има

1. Родопска експедиция 1953 г., С., 1955, с. 108, 112

Църковно-училищен ансамбъл, Кунчевска махала, Туневска махала, Харитевска махала.


©2006-2008 Infotour Center